У нас, както и навсякъде по белия свят, избирателите променят сериозно отношението и вота си съобразно съотношението между обещанията (знам как звучи) и свършената работа от страна на политическите партии.

Поредната партия обещава, лъже, маже и накрая някак успява да спечели доверието и подкрепата на избирателя. После знаем какво се случва. Управление, исторически събития, първи копки, ежедневно обясняване по телевизора колко добре се работи (краде), а в изборната нощ следват недоуменията.

Така би трябвало да се случват нещата за лошо управлявалите партии, но ние в България сме новатори и в това отношение. Ние българите сме на път да станем нация - нарицателно за политически олигофренизъм.

Основната вина, когато става дума за политика, се пада на политиците, защото те са хората, които ползват общественото доверие и подкрепа предимно и единствено за собствена изгода. Освен, че покрадват и полъгват, те не са в състояние генерират идеи за политика, нямат никакво креативно начало и по правило българската политика се базира предимно на споменатите вече предизборни лъжи, следизборно крадене и конфронтация с политическия враг, но креативното начало е само по отношение на лъжите и краденето.

Именно по тези причини, ние българите ще се запишем успешно в световната политическа история, като един от най-бездарните народи в политическо отношение.

Назад във времето и най-вече по отношение на външната ни политика, ние сме се доказали, като абсолютни аутсайдери с поредица от катастрофални политически решения, довели до национални трагедии.

Във вътрешно политически план също поставяме невиждани рекорди по отношение на политическите абсурди. Отделните партии понасят щетите от собствените си действия, обвиняват избирателя, че не ги разбира и не им влиза в положението и за разлика от Уинстън Чърчил си мислят, че са незаменими и че народа им е длъжен.

Господа и другари, народът ще ви се издължи, ако продължавате да настоявате...

Ще дам и няколко примера на резултати от подобен политически идиотизъм. Като начало ще започна от партията-майка.

БСП

През 1994 година БСП по някакъв странен начин успява да прилъже по-голямата част от участвалите в изборите и печели мнозинство. Управлява две години, дъни се и в резултат през лятото на 1997 година, БСП губи 1,3 милиона гласа. Пак са останали над 900 хиляти мазохисти, които са гласували за БСП.

След това БСП изкарва 4 години в опозиция и за това време успява да загуби още около 160 хиляди гласа, като през 2001 година взима 783372. Следва още един мандат в опозиция, който предвид червените кадри в жълтото правителство си е съуправление, като в резултат на това през 2005 година БСП печели изборите с 1129196 гласа, което със 190 хиляди повече от лятото на 1997 година. Осем години са били достатъчни на българите, за да се прежалят отново и да се насадят на пачите яйца...

Одеве споменах, че в България само БСП има право да е кофти и съвсем не случайно го казах, защото всяка издънка на останалите партии, връща колебаещият се избирател, който иска да участва с вота си, отново в лапите на столетницата.

Синята коалиция (ОДС)

Тук вече ставаме свидетели на небивалия политически идиотизъм от световен мащаб. За какво става дума.

1997 избори след катастрофалното управление на БСП - Синята коалиция печели с вота на повече от 2,2 милиона българи (и цигани вероятно). Синята коалиция си управлява честито - по царски, прави онези изброени по-горе неща - лъже, маже, хвали се и после гледа изнасилено... Дотук нещата са съвсем нормални за партия, която е управлявала. Следват изборите през 2001 година и се оказва, че Синята коалиция е загубила подкрепата на почти 1,4 милиона българи.

Синята коалиция твърди, че е управлявала хубаво, но губи 1,4 милиона от подкрепата си. Да припомним - БСП след, като разори държавата загуби само 1,3 милиона гласа...

Защото в България само социалистите имат право да бъдат кофти. Всеки друг го отнася.

Да видим какво се случва със Сините зеленчуци след това. Карат мандат в опозиция до 2005 година, междувременно ругаят говедата, че не искат да гласуват за тях, псуват се помежду си, цепят се, нацепват се и на изборите през 2005 година всичките Сини партиики след мандат в опозиция пак излизат на минус. Загубили са още 125 хиляди от подкрепата си...

Защото в България само социалистите имат право да бъдат кофти, всеки друг го отнася.

И за да е пълна порнографията ще завърша с ДПС.

ДПС-то прави поредица от политически парадокси, като най-фрапиращият е, че ДПС управлява от 2001 до 2005 година и е единствената партия в БЪЛГАРИЯ, която е успяла след цял мандат активно в управлението, да увеличи гласовете за себе си от 340395 през 2001 на 467400 през 2005 година. 37 процента увеличение за управляваща партия...

Това е политически резил. На лице е двадесет годишна тенденция за спад на интереса към политиката и отлив на подкрепа от старите партии в посока на нови такива и към групата на негласуващите, а една партия, която през 1990 година беше базирана изцяло на етнически турския електорат, днес в условията на политическо недоверие увеличава подкрепата си, докато е на власт с 37 процента спрямо предходния период...